Библиотеката на МУ-Варна – традиция в дигиталната ера
Библиотеката на Медицински университет–Варна е създадена през 1961 г. заедно с основаването на университета като Висш медицински институт (ВМИ). Началото на библиотечния фонд е поставено с дарения, направени от различни библиотеки от страната, след което започва комплектуването на фонда със средства на университета, книгообмен и дарени учебници. Първи директор на библиотеката е Марина Иванова. Създадена е система от каталози и картотеки, подръчен и справочно-информационен фонд. Организиран е вътрешният и международен книгообмен на библиотеката. Издават се библиографии на научните трудове на преподавателите от ВМИ-Варна. В следващите години съставът на библиотеката се разраства, назначени са Тотка Димитрова и Стефка Роглева.
През 1972 г. е сформиран справочно-информационен отдел. Виолета Кожухарова и Гергана Калчева, заместена през 1975 г. от Живка Андреева, започват изготвянето на библиографски справки, справки за цитирания и справки за импакт фактор. Същата година, за 24 май, библиотеката на МУ-Варна е отличена с награда от Комитета за изкуство и култура. През 1975 г. в библиотеката постъпва на работа Петрана Милева. Три години по-късно, през 1978 г., към екипа на библиотеката се присъединяват д-р Димитър Томов – като библиограф, и Събка Атанасова – като технически изпълнител. Справочно-информационният отдел прераства в Бюро за научна информация. През 1980 г. към бюрото се присъединява Галина Стоянова. По-късно тя работи по проект на Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания. По обработката на нови издания и за изработването на каталозите работят Дарина Енчева и Румяна Радева. За обслужване на читателите в книгозаемна и в читалните са назначени Йоланта Латоха, Евелина Бенева и Светлана Мирчева – като размножител на документи.
От 1982 г. до 2014 г. директор на библиотеката е Петрана Милева. През 1989 г. тя внедрява използването на електронната версия на текущото информационно издание Current Contents on Diskette (CCOD), серията Life Sciences и по-късно серията по клинична медицина Clinical Medicine. Това става в годината на появата им на международния пазар и библиотеката на ВМИ-Варна е пионер в използването им в България. Библиотечният книгообмен се разширява и обогатява с нови международни контакти и партньори. След 1991 г., библиотеката получава пълно техническо и компютърно оборудване по проекти, финансирани от Фондация „Отворено общество“. През 1993 г. библиотеката на МУ-Варна инициира съвместен проект с другите университетски медицински библиотеки, финансиран по програма PHARE за доставка на медицинска литература и научни бази данни. Медицинските библиотеки получават MEDLINE on CD-ROM, оборудване за локална мрежа и библиотечен програмен продукт Graphical Library Automation Systems (GLAS) – 1995 г., за създаване на електронен каталог. През 1994 г. към библиотеката е назначен програмист – инж. Жанета Радкова, която обучава специалистите за работа с международния библиотечен софтуер. Дарина Енчева, Румяна Радева и Живка Андреева изграждат електронните каталози на книги и периодични издания, достъпни в интернет.
През 1995 г. библиотеката е основно реконструирана и модернизирана. Превръща се в модерна библиотека от европейски тип, с нов интериор и функционалност, светли и просторни читални. Електронният библиотечен каталог е достъпен в университетската компютърна мрежа – както в библиотеката, така и в нейните филиали. Електронният каталог дава възможност за разнообразни по вид търсения във фондовете на библиотеката.
През 1997 г. започва абонирането със собствени средства на университета на първите пълнотекстови електронни и онлайн бази данни: MEDLINE on CD, ProQuest Medical Library u UpToDate. Галина Стоянова и д-р Димитър Томов организират обучението на потребителите (преподаватели и студенти) за самостоятелна работа с чуждите бази данни и подбор на документи.
През 2003 г. е внедрен нов библиотечен софтуер – „Автоматизирани библиотеки“, разработен по българските библиотечни стандарти.
По същото време библиотеката се сдобива с многофункционална копирна машина за активизиране на виртуалната услуга “Доставка на документи по електронен път” (Electronic Document Delivery Service). Започва абонамент на Cochrane Library on CD-ROM. Придобивките са по проектен договор между МУ-Варна и болница Инзелшпитал, Берн. Преподаватели и студенти получават по имейл сканирани статии от списания, което е новост в информационното обслужване.
През 2004 г. започва текущ годишен абонамент на HINARI – Инициатива за онлайн достъп до научните изследвания в международната мрежа по здравеопазване. Включени са пълнотекстови статии и архиви на близо 1000 научни медицински списания. Ползването на научната база се осъществява не само от работните станции в библиотеката, но и от домашни компютри.
От 2009 г. до днес библиотеката работи със световни бази-данни като Web of Science, ScienceDirect, Scopus и InCites, чийто лицензиран достъп е финансиран от МОН. Те предоставят както библиографскo-рефератна информация, така и пълнотекстови статии, публикувани във водещи международни научни списания и сборници. От 2014 г. започва собствен абонамент за AccessMedicine – колекция от над 75 фундаментални за медицината интерактивни учебници на издателство McGraw Hill. Студенти и преподаватели могат чрез отдалечен достъп да работят и ползват базата от домашните си компютри. Чрез библиотеката МУ-Варна става първото медицинско учебно заведение в страната, осигурило достъп до платформа с електронни учебници на студенти и преподаватели.
През 2012 г. е подменено цялото компютърно оборудване на библиотеката и местата за свободен компютърен достъп са увеличени двойно. Модернизацията е по проект на МРРБ по Оперативна програма “Регионално развитие” на тема: “Преустройство и модернизация на библиотеката и осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания”. Внедрена е нова техника ؘ– турникети; копирни машини за самообслужване в централната библиотека, Медицински колеж и Факултета по фармация; дигитална техника, чрез която стартира изграждането на дигитални колекции на учебниковия фонд; машина за обезпрашаване на книги; станция за самостоятелно заемане и връщане на книги; компютри за електронните читални, място за незрящи, станция/киоск за самообслужване – заемане и връщане на литература.
Извършен е ремонт на хранилищата, които са оборудвани с нови, съвременни модели стелажи. Изградена е система за контрол на достъпа с персонална оторизация (безконтактна карта); система за видеонаблюдение на всички читални чрез непрекъснат запис. Въведени са RFID тагове (радио-честотна идентификация) за маркиране, идентификация и контрол на библиотечните единици, което улеснява инвентаризацията и заемане/връщане, а при кражба активират детектори на входните врати. Осигурен е пълноценен достъп на лица в неравностойно положение – инвалиди и хора с нарушено зрение, до информационните ресурси на библиотеката (подходи за инвалидни колички и станция за незрящи).
Във Факултета по дентална медицина и Университетска болница „Св. Марина“ са открити електронни читални с онлайн достъп до библиотечните фондове и абонираните информационни портали.
През 2012 г. в библиотеката е обособен отдел Дигитални ресурси. Като програмист дигитални ресурси в него започва работа инж. Десислава Костова. През 2015 г. в отдела са назначени инж. Милена Шипкова и инж. Милен Йовчев –разработчик софтуер. Те дигитализират библиотечния фонд и осъществяват дългосрочното съхранение на данните в цифров формат.
Създава се дигитална колекция на книги и учебници от фонда на библиотеката, която е достъпна през каталога на библиотеката. Достъпът е наличен от компютрите в централна библиотека, библиотеките в Медицински колеж и Факултета по фармация, електронните читални и филиалите. От 2021 г., през платформата DSpace, е осигурен защитен отдалечен достъп до дигиталната колекция учебници.
Гордост за библиотеката е и колекцията от над 500 стари книги по медицина, фармакология и дентална медицина, отпечатани в периода между 1830 – 1950 г. Книгите се намират в специални витрини за съхранение, голяма част от тях са дигитализирани, за да са достъпни за потребители.
Библиотеката има филиална структура и осигурява с материали библиотеките в Медицински колеж, Факултет Фармация и филиалите на университета в Сливен, Шумен и Велико Търново. Всички филиали са с компютърни зали и интернет-достъп.
В състава на фонд “Книги” са включени учебна литература, монографии, справочна литература, атласи, сборници, доклади от конференции. Оборудвани са специализирани читални с литература по различните дисциплини и учебни курсове. Фонд “Периодика” нараства ежегодно с годишните течения на около 160 заглавия. МУ-Варна осигурява годишен абонамент на български и чужди списания на хартиен носител, както и в електронен вариант.
От 2014 г. директор на библиотеката е Румяна Радева. Преди това е заместник-директор, работи в библиотеката на МУ-Варна от 1991 г. През годините, паралелно с библиотечната дейност, съвместява и функциите на организационен секретар на списанията „Scripta Scientifica Medica” и „Варненски медицински форум”.
От 2014 – 2015 г. съставът на библиотеката започва да се обновява. Последователно са назначени Александър Ненков, Сергей Глинков, Марина Клисурова и Теодор Иванов като библиограф-информатори, Невена Атанасова, Кремена Захариева, Весела Ангелова, Светла Дончева, Вержиния Ардашева и Костадинка Игнатова като библиотекари, и Петър Джабилов като организатор библиотечна дейност.
През 2015 г. библиотеката започва да организира изложби и се превръща в център не само на научния, но и на артистичния живот в университета. Сред най-интересните и посещавани събития е изложбата „История на медицината и здравеопазването във Варна и региона“ и изложбата-базар на медицинска литература, организирана съвместно с “Educational Centre”. През 2017 г. е началото на поетичните и литературни вечери „Под магическото перо на медиците“. В библиотеката лекари и студенти представят свои произведения в търсене на пресечната точка между словото и медицината като изкуство.
През 2015 г. библиотеката на МУ-Варна става член на LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche) – Асоциация на европейските научни библиотеки. Членството в LIBER осигурява неограничен достъп до научния портал DART-Europe –платформа за отворен достъп до дисертации (над 1,326,500 публикувани дисертации от 579 университета от 29 европейски страни).
Библиотеката на МУ-Варна инициира (2015 г.) създаването на Google профили на университетския академичен състав в Google Scholar, като библиограф-информаторите практически реализират това за близо 70 процента от новосъздадените над 400 профила. Всеки профил е асоцииран със страницата на МУ-Варна и потвърден корпоративен email адрес. Ефектът е не само бърз, но и видим: увеличава се възможността за потенциално цитиране на наши автори; нарастват и се улесняват възможностите за научно сътрудничество както на индивидуално/авторско ниво, така и на институционално ниво.
През 2016 г. библиотеката създава университетски институционален Репозиториум – Medical Academic Repository. Той е двуезичен (на български и английски език), с отворен достъп и е един от първите в страната. Научните трудове на МУ-Варна, представени в Репозиториума, са директно видими в портала DART-Europe, което осигурява видимост, възможност за повишаване на цитируемостта и колаборации за междусекторни изследвания.
Библиотеката на МУ-Варна инициира популяризирането и прилагането на принципите на отворения достъп в науката, както и приемането на Политика на отворен достъп до научни изследвания на МУ-Варна, гласувана от Академичен съвет на МУ-Варна през 2016 г.
През 2016 г. е открита нов филиал на библиотеката във Факултета по фармация. В библиотека „Фармация“ има над 50 работни места и мултимедийна зала за самостоятелна подготовка и семинари.
През 2017 г. стартира новият уебсайт на Библиотеката на МУ-Варна, с модерна визия и функционалност. Той, също като и Репозиториума, е двуезичен – на български и английски език. Освен удобство в ползването на научните бази данни и електронни ресурси, сайтът поддържа новини, свързани с информационното осигуряване, събития и актуална информация както за студенти, така и за преподаватели. Осигурена е и нов тип онлайн интерактивност за заявки, справки и запитвания. Съвременният динамичен уебсайт на Библиотеката дава постоянен достъп до наличните бази данни и улеснява потребителите чрез новите е–услуги.
Продължава дигитализацията на част от фонда, който се предоставя на студенти и преподаватели в онлайн режим чрез оторизиран достъп. През 2019 г. университетът осигурява ново оборудване за дигитален център в библиотеката: дигитализираща машина и софтуер за обработка на изображения; документен скенер; мултифункционални устройства и настолни скенери.
През 2020 г. е разработен новият библиотечния софтуер с отворен достъп KOHA. Платформата отговаря на изискванията на новите информационни технологии за обработка, класифициране на библиотечните единици и изработка на съвременен интернет каталог с модерен интерфейс, даващ възможност за директна връзка с други информационни бази данни. Електронните ресурси на библиотеката поддържат научни платформи с интерактивни учебници и атласи, дигитални колекции от учебници и монографии.
През 2020 – 2021 г. колекцията дигитализирани учебници и книги се увеличава многократно, за да подпомогне учебния процес в дистанционна среда по време ва COVID пандемията. Дигиталната колекция учебници е със защитен отдалечен достъп през платформата на DSpace и чрез учебната платформа Blackboard. Достъпът е съобразен със Закона за защита на авторското право чрез потребителско име и парола. Дигитализацията на фонда и създадените вече функционални платформи за отдалечен достъп осигуряват плавното и ефективно осигуряване на учебния и научния процес при създадената пандемична обстановка и необходимостта от неприсъствено обучение.
Библиотеката поддържа абонаментен или осигурява временен достъп до водещи световни бази данни за медицинска литература като AccessMedicine, AccessPharmacy, AccessSurgery, MEDLINE Complete, Springer, UpToDate, Tieme, STATdx и RADPrimer на Elsevier, Acland’s Video Atlas of Human Anatomy, EBSCO Discovery Service, Oxford Journals Collection, Taylor and Francis Collections, Thieme, и др. Бази-данни като Web of Science, ScienceDirect, Scopus и InCites са с лицензиран online-достъп, финансиран от МОН. Те предоставят както библиографскo-рефератна информация, така и пълнотекстови статии, публикувани във водещи чуждестранни научни списания и сборници. Базите-данни могат да се ползват безплатно и чрез регистриран отдалечен достъп от домашни компютри и мобилни устройства. Екипът на библиотеката осигурява библиографски справки, справки за цитирания и импакт фактор, консултации за публикуване в български и чужди списания, търси и систематизира публикации по избрана тема от абонираните чужди пълнотекстови бази данни и други специализирани източници на научна информация.
В момента библиотеката е модерен научно-информационен и технологично оборудван център, в съответствие с динамиката в науката и изискванията за търсене, доставка и обмен на качествена информация. Освен образователните функции по подпомагане на учебния процес в МУ-Варна, библиотеката фокусира дейността си по организиране и представяне на научната продукция на университета в специализирани онлайн бази-данни, с цел популяризиране на научните резултати и възможности за сътрудничество.
Библиотеката е носител на отличието Сребърен знак на МУ-Варна.